Йерусалимските патриаршии: Масовото изселване от Газа е престъпление, което няма оправдание
„ Изселването на цивилни от Газа е смъртна присъда “, Гръцката православна и Латинската патриаршии в Йерусалим. Двете църковни институции приканват за завършек на войната, преустановяване на всеобщото принуждение и ценене правото на всеки народ да живее на своята земя.
Съвместно изказване на Гръцката православна патриаршия на Йерусалим и Латинската патриаршия на Йерусалим
Йерусалим, 26 август 2025 година
„ В пътя на правдата има живот, по нейната пътека няма гибел “ (Притчи 12:28).
Преди няколко седмици израелското държавно управление разгласи решението си да поеме контрола над град Газа. През последните дни медиите неведнъж оповестяват за всеобща военна готовност и подготовка за идно нахлуване. Същите сведения сочат, че популацията на град Газа, където живеят стотици хиляди цивилни — и където се намира нашата християнска общественост — би трябвало да бъде евакуирано и преместено в южната част на Ивицата Газа. Към момента на това изказване към този момент са издадени заповеди за евакуация за няколко квартала в град Газа. Продължават да постъпват сведения за тежки бомбардировки.
Вече трагичната и преди тази интервенция обстановка се задълбочава с още опустошения и гибел. Изглежда, че изказването на израелското държавно управление, че „ ще се отворят портите на пъкъла “, в действителност придобива трагични измерения. Опитът от предходни акции в Газа, заявените планове на израелското държавно управление по отношение на актуалната интервенция и докладите, които доближават до нас от място, демонстрират, че това не е просто опасност, а действителност, която към този момент се реализира.
От началото на войната гръцкоправославният комплекс „ Св. Порфирий “ и комплексът „ Светото Семейство “ са леговище за стотици цивилни. Сред тях има възрастни хора, дами и деца. В латинския комплекс от доста години приютяваме и хора с увреждания, които са под грижите на сестрите Мисионерки на милосърдието. Подобно на другите поданици на град Газа, и търсещите леговище в тези комплекси ще би трябвало по съвест да решат какво да вършат. Мнозина от тези, които откриха заслон в нашите стени, са отслабени и недохранени в резултат на лишенията през последните месеци. Напускането на град Газа и опитът да се бяга на юг биха били нищо по-малко от смъртна присъда. Поради това духовниците и монахините взеха решение да останат и да продължат да се грижат за всички, които ще останат в комплексите.
Не знаем какво тъкмо ще се случи на място — освен с нашата общественост, само че и с цялото население. Можем единствено да повторим към този момент казаното: бъдеще не може да се гради върху плен, изселване на палестинците или възмездие. Присъединяваме се към думите на папа Лъв XIV, изречени преди няколко дни: „ Всички нации, даже най-малките и най-слабите, би трябвало да бъдат уважавани от мощните в тяхната еднаквост и права, изключително правото да живеят по своите земи; и никой няма право да ги принуждава в заточение. “ (Изказване пред група бежанци от Чагос, 23.08.2025 г.)
Това не е верният път. Няма съображение да се оправдава умишленото и принудително всеобщо изселване на цивилни.
Време е да се прекъсне тази серпантина на принуждение, да се постави завършек на войната и да се сложи преди всичко общото богатство на хората. Разрушенията — по земите и в човешките ориси — са предостатъчни. Няма причина да се оправдава държането на цивилни като пленници и заложници в трагични условия. Време е за излекуване на дълготърпеливите фамилии от всички страни.
С не по-малка упоритост призоваваме интернационалната общественост да работи за преустановяване на тази безсмислена и разрушителна война и за завръщането на изчезналите хора и израелските заложници.
„ В пътя на правдата има живот, по нейната пътека няма гибел “ (Притчи 12:28). Нека се молим сърцата ни да се преобразят, с цел да вървим по пътищата на правдата и живота — за Газа и за цялата Света земя.
Съвместно изказване на Гръцката православна патриаршия на Йерусалим и Латинската патриаршия на Йерусалим
Йерусалим, 26 август 2025 година
„ В пътя на правдата има живот, по нейната пътека няма гибел “ (Притчи 12:28).
Преди няколко седмици израелското държавно управление разгласи решението си да поеме контрола над град Газа. През последните дни медиите неведнъж оповестяват за всеобща военна готовност и подготовка за идно нахлуване. Същите сведения сочат, че популацията на град Газа, където живеят стотици хиляди цивилни — и където се намира нашата християнска общественост — би трябвало да бъде евакуирано и преместено в южната част на Ивицата Газа. Към момента на това изказване към този момент са издадени заповеди за евакуация за няколко квартала в град Газа. Продължават да постъпват сведения за тежки бомбардировки.
Вече трагичната и преди тази интервенция обстановка се задълбочава с още опустошения и гибел. Изглежда, че изказването на израелското държавно управление, че „ ще се отворят портите на пъкъла “, в действителност придобива трагични измерения. Опитът от предходни акции в Газа, заявените планове на израелското държавно управление по отношение на актуалната интервенция и докладите, които доближават до нас от място, демонстрират, че това не е просто опасност, а действителност, която към този момент се реализира.
От началото на войната гръцкоправославният комплекс „ Св. Порфирий “ и комплексът „ Светото Семейство “ са леговище за стотици цивилни. Сред тях има възрастни хора, дами и деца. В латинския комплекс от доста години приютяваме и хора с увреждания, които са под грижите на сестрите Мисионерки на милосърдието. Подобно на другите поданици на град Газа, и търсещите леговище в тези комплекси ще би трябвало по съвест да решат какво да вършат. Мнозина от тези, които откриха заслон в нашите стени, са отслабени и недохранени в резултат на лишенията през последните месеци. Напускането на град Газа и опитът да се бяга на юг биха били нищо по-малко от смъртна присъда. Поради това духовниците и монахините взеха решение да останат и да продължат да се грижат за всички, които ще останат в комплексите.
Не знаем какво тъкмо ще се случи на място — освен с нашата общественост, само че и с цялото население. Можем единствено да повторим към този момент казаното: бъдеще не може да се гради върху плен, изселване на палестинците или възмездие. Присъединяваме се към думите на папа Лъв XIV, изречени преди няколко дни: „ Всички нации, даже най-малките и най-слабите, би трябвало да бъдат уважавани от мощните в тяхната еднаквост и права, изключително правото да живеят по своите земи; и никой няма право да ги принуждава в заточение. “ (Изказване пред група бежанци от Чагос, 23.08.2025 г.)
Това не е верният път. Няма съображение да се оправдава умишленото и принудително всеобщо изселване на цивилни.
Време е да се прекъсне тази серпантина на принуждение, да се постави завършек на войната и да се сложи преди всичко общото богатство на хората. Разрушенията — по земите и в човешките ориси — са предостатъчни. Няма причина да се оправдава държането на цивилни като пленници и заложници в трагични условия. Време е за излекуване на дълготърпеливите фамилии от всички страни.
С не по-малка упоритост призоваваме интернационалната общественост да работи за преустановяване на тази безсмислена и разрушителна война и за завръщането на изчезналите хора и израелските заложници.
„ В пътя на правдата има живот, по нейната пътека няма гибел “ (Притчи 12:28). Нека се молим сърцата ни да се преобразят, с цел да вървим по пътищата на правдата и живота — за Газа и за цялата Света земя.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ